Приятелю, не питай

[Verse 1]
Братле
Седни до мене
Ръката трепери
Нали виждаш
В очите ми няма сън
Само нейния силует диша
Разказвах ти как я чаках
Празен блок
Две чаши на масата
Тя дойде да каже "край"
И си взе и душата ми с чантата
[Chorus]
Приятелю
Не питай колко боли
Това не се казва
Това се мълчи
Когато мъж пред мъж се разпадне
Само една ракия знае
Че падам
Приятелю
Не питай
Само седи
Че ако заговоря
Светът ще гори
Една жена
Една нощ
Едно "сбогом"
И целият ми живот стана чужд дом
[Verse 2]
Помниш ли как ми пишеше
"обличай се
Навън е студено"
А сега сама се връща
Прегърнала друг
И й е все едно
Аз гледам в обувките само
Да не видя как го целува
А ти ме държиш за рамото
Да не падна пред нея
Да ме срутва
[Chorus]
Приятелю
Не питай колко боли
Това не се казва
Това се мълчи
Когато мъж пред мъж се разпадне
Само една ракия знае
Че падам
Приятелю
Не питай
Само седи
Че ако заговоря
Светът ще гори
Една жена
Една нощ
Едно "сбогом"
И целият ми живот стана чужд дом
[Bridge]
[реч-вокал
Приглушен акомпанимент]
Слушай… аз не плача
Ти ме знаеш
Това в очите ми са спомени
Не сълзи
Ако утре я видиш някъде
Кажи й
Че още нося името й като рана
А не като спомен
[Chorus]
Приятелю
Не питай колко боли
Ако ме изгубиш
Търси ме там
Сред скърби
В масата в ъгъла
В празната чаша
Където един мъж се прави
Че е страшен
Приятелю
Не питай
Само мълчи
Остави ми правото да ме боли
Една жена
Една нощ
Едно "сбогом"
И после цял живот сам в нашия дом

Balcan pop-folk ballad with male vocals; slow build over kanun and nylon-string guitar, weeping clarinet lines and subtle strings. Verses stay mostly in a speaking-sing style, close and confessional. Choruses rise into wide melismatic phrases inspired by Turkish and Serbian pop-folk, with airy backing responses. Light percussion and doumbek groove enter gradually, then drop back on the bridge for an exposed vocal moment before a final soaring chorus.