[Verse 1] Тиха вечер Малък град Ти държиш ръката му до мене Смях в очите ти гори А в очите му живееш тайно Казваш тихо „тук съм си“ И светът ми става по-добър Дончо гледа те насън А аз те виждам даже будна [Chorus] Дончо и Джесика Ай Две сърца на един и същи рай Различни пътища Една душа Как да кажа „спри“ Когато ти си „да“ Дончо и Джесика Ай Любов Която времето не спря Ако те губя – губя и света А ти шепнеш „тук съм Не върви сама“ [Verse 2] Старо фото на бюро Ти пред морето Той зад теб Ти ми пращаш „помниш ли“ А аз си спомням как трепериш Всяка среща – полусън Всяка дума – малък грях Ти си негова Но знам Че във мислите си пак си при мен [Chorus] Дончо и Джесика Ай Две сърца на един и същи рай Различни пътища Една душа Как да кажа „спри“ Когато ти си „да“ Дончо и Джесика Ай Любов Която времето не спря Ако те губя – губя и света А ти шепнеш „тук съм Не върви сама“ [Bridge] Ще те чакам ли Кажи Или трябва да те пусна Между „остани“ и „тръгни“ Ми звучи една и съща пустош Ако утре го прегърнеш И отново си добре Знай Че някъде дълбоко Има място само за тебе [Chorus] Дончо и Джесика Ай Две сърца на един и същи рай Различни пътища Една душа Как да кажа „спри“ Когато ти си „да“ Дончо и Джесика Ай Любов Която времето не спря Ако те губя – губя и света А ти шепнеш „тук съм…“ и млъква нощта

Intimate Bulgarian acoustic ballad, female vocals. Warm nylon-string guitar with soft room reverb, subtle pad swells and distant vocal doubles that bloom on key phrases. Verses stay close and whispery, breath in the mic; choruses lift with wider harmonies, gentle echo tails, and a light, pulsing low-end pad to deepen the emotion. Final chorus strips back to near-solo voice, then ends on a held note floating in spacious delay.